От над година идеята за “dislike” бутон във Facebook се радва на голяма популярност. За Firefox дори се появиха и добавки, които позволяват на всички, които ги използват, да виждат „dislike” бутон.
Днешната ни статия е вдъхновена от много източници и въпреки че всичко тръгва от Facebook, той не е основната ни тема. Днес тя е потребителско отношение, малко психология и usability.
Наблюдавайки по-успешните сайтове, постигнали успехи в глобален мащаб, виждаме, че основното, което потребителите правят в тях, е да споделят ресурси, мисли и събития – като цяло информация, която харесват или ги е заинтригувала по някакъв начин. Съответно се радват, когато споделената от тях информация бъде харесвана и предавана нататък. Коментарите остават единственият начин да се изрази недоволство и обикновено предизвикват спорове ако са конкретни, или пък допълнителни негативни реакции ако просто изразяват определено необосновано чувство. При всички случаи, обикновено негативните коментари са или избягвани, или представят прекалено очевидна гледна точка, която обезсмисля спорове.
Изводът е лесен: потребителите обичат да спорят и не е необходимо много, за да започне дебат по някоя тема.
Повечето големи уебсайтове окуражават позитивното отношение по всяка тема. Например, Facebook няма “dislike” бутон откакто съществува. Поради засилените заявки за такава функция, основателят Mark Zuckerberg обяви, че това нововъведение е обект на вътрешни дискусии и определено има шанс да се случи. От една страна това ще утвърди тяхната репутация на компания, подкрепяща иновациите. Едновременно с това ще покаже, че се доверяват на исканията на потребителите си. От друга страна, това отчасти е заплаха за тях – сайтът им може да стане извор на негативни емоции. И след като потребителите разберат, че идеята не е била добра, Facebook могат да премахнат опцията, заставайки зад тезата, че идеята не е била достатъчно успешна.
В горния параграф ключовите думи са: окуражаване, позитивизъм, утвърждаване, подкрепа, иновация, доверие, емоции, успех и… само веднъж негативизъм, но това е точно защото той е темата ни.
И така, нека се насочим към известни уебсайтове, които имат подобна функция. На първо място се сетих за популярния Digg. Както знаете, това е сайт за споделяне на интересна информация, който има български еквиваленти (за тях ще споменем после).
На първо място забелязваме заглавието и снимката, а след това и колко хора са харесали публикацията. И там някъде отдолу, виждаме линк с бледа икона, неясен текст, който се намира в позиция напълно изолирана от останалите елементи. За какво служи той? Смъква един глас от оценката на публикацията. И единственият начин, по който може да стане по-незабележим, е да се зарови сред безброй много други икони, или пък да се премахне ицяло.
Нека разгледаме старата версия на един популярен роден уебсайт.
В този пример се залага на по-директен подход. В случая бутонът за положителен глас е в ярък цвят. Допълнителен акцент се постига чрез очакването на hover ефект (ефект при посочване), както и чрез „изпъкналата” форма. Бутонът за отрицателен глас не е на фокус, защото създава усещане, че не може да бъде натиснат. А в новата версия на сайта просто беше премахнат.
Следва един малко по-интересен пример. Youtube.
Тук бутонът за отрицателен глас е реализиран по по-различен начин, но и има друга цел: да предпазва сайта от нежелано съдържание. Тоест дав възможност на потребителите да гласуват за това, което не искат да четат. При достигане на малък брой негативни реакции, коментарът просто се скрива.
Така бутонът “dislike” всъщност придобива функционалност, която е много по-малко видима за потребителят. Неговата цел не е да изрази негативното си отношение към конкретна тема, а да покаже, че не харесва определен вид съдържание. Неговата цел е не провокира спорове и отрицателни реакции. Неговият смисъл не е назован конкретно, затова целта му е точно обратната: да ги избягва.
Затова за присъствието му във Facebook според нас съществуват три варианта. Първият е да бъде въведен във вида, който последно описахме. Вторият е да бъде въведен като пряко изразяване на отрицателна реакция, но само за да се сложи край на исканията за него. И третият е чрез usability техники (подобно на Digg) да бъде достатъчно невидим.
Така в крайна сметка излиза, че колкото и интересно да изглежда негативното отношение по даден въпрос, в крайна сметка позитивизмът се оказва по-интересен в дългосрочен план, а и по-приятен за четене. Той е ключът към успеха.
Само седмица след 
